Легендата разказва че :
Някога те били три сестри: Една доведена, Втората заварена и Третата природена. Много се карали сестрите, защото всяка се имала за по-хубава, по-работна и по-добра от другите. Нямало мир в техния дом. От майчина и бащина клетва те се преобразили в реки. Но и тогава не се укротили: започнали да се карат коя от тях е най-бърза.
Веднъж, като се карали доста време, решили да преспят в Одрин и на сутринта, ако някоя първа подрани и се събуди, да повика и другите, за да се надварват - която първа достигне морето, другите две да я признаят за най-бърза.
Наговорили се и легнали да спят. Но дяволитата най-малка сестра Тунджа не одържала на думата си и цяла нощ не мигнала. Още не били пропели първи петли, не били зазорили белите зори, когато тя тихо станала и без да се обади на двете си по-големи сестри, бързо поела по пътя си. След доста време петлите се разкукуригали, зазорило се небето и Арда се събудила, разтрила сънливите си очи и като видяла, че Тунджа я няма, че е престъпила уговорката и ги е излъгала, ядно извикала на спящата Марица.
- Марице, сестро най-стара, стани да видиш какво се е случило!
Събудила се Марица, озърнала се, разтревожила се. Двете с Арда започнали люто да кълнат най-малката си сестра:
- Да даде господ, Тунджо, да течеш и да лъкатушиш, да пробиваш горите и планините и на нас път да отваряш!
После скочили и хукнали по дирята на бежанката и по проправения от нея път, лесно я стигнали и задминали. Накрая се събрали и трите на едно място и потекли като една река чак до морето. И кой знае защо, тия три реки след Одрин взели името на най-сънливата, на Марица.
