В района на Шуменското плато има цял комплекс от средновековни скални манастири, които някога са били обитавани от монаси.
Предполага се, че манастирите са възникнали в периода 12-14 век успоредно със зараждането на исихасткото учени в средновековна България. Изграждани са в меки варовити скали, които са били лесни за обработка. Тези скали обаче са и податливи на рушение от природата. Именно това е причината в скалните манастири почти да липсват следи от стенописи.
Ханкрумският манастир е един от най-запазените. За неговото изграждане е използвана естествена пщера, която е обработена допълнително. Съставен е от три помещения, като едно от тях е църква с добре оформен олтар. До църквата се намира още едно помещение, за което се предполага, че е използвано за спално от монасите.
До храма се стига по тясна стълба издълбана в скалата, а от „прозорците“ му се открива красива гледка към Калугеровия боаз.
