Забележителности около Варна
Петрич Кале
Крепостта се намира до гара Разделна и непосредствено до град Белослав.
Крепост "Петрич кале" (или "Петрича") е била важна крепост в отбранителната система на средновековната българска държава. Крепостта датира от V-ти век но за известен период е била разрушена и изградена отново през XI-XII век.
Освен с Българската, "Петрич кале" е свързана още с чешката, полската и унгарската история. По време на последния кръстоносния поход на обединените християнски армии, под предводителството на полско-унгарския крал Владислав III Ягело, Варненчик, на 7 ноември 1444 г. крепостта е превзета и разрушена.
Скален манастир в местност ,,Шашкъните''
Намира се на 1км. от град Провадия. Манастирът се състои от десет килии, изсечени на височина от около 30 метра в скалния масив, като част от тях са самостоятелни а други групирани. Първата група се състои от три килии, следват две самостоятелни помещения и втора група, образувана от пет килии. Килиите от втората група са свързани помежду си чрез малки проходи, като три от тях са на едно ниво, а четвъртата и петата са разположени по-високо в скалата. Петата килия от тази група представлява малка гробница с каменен гроб и изсечен на стената кръст.
Побитите камъни
Природният феномен “Побити камъни”, разположен на север и юг от Белославското езеро, представлява разкрития на еоценски пясъци, сред които са разположени изправени каменни колони, наподобяващи каменна гора. Впечатляващият ландшафт на побитите камъни се наблюдава в седем големи и няколко по-малки разкрития.
Най-известна е групата „Център – Юг”. Тя е разположена на 18 км. западно от гр. Варна. В нея се наброяват около 300 големи и малки колони, високи до 6 м., издигащи се главно южно от старото шосе Варна-Девня.
Мадарски конник
Мадарският конник представлява изсечен в скала средновековен барелеф, който се намира около село Мадара на 20 километра от Шумен. Обявен е за паметник на световно културно наследство от ЮНЕСКО. Изсечен е на 23 метра височина в отвесна скала. Размерите му са 3.1 метра (ширина) и 2.6 метра (височина).
Текето ,,Ак Язъла баба'' край село Оброчище
Текето „Ак Язълъ баба – "най-прочутата мюсюлманска и християнска светиня" по българските земи в миналото, се намира край село Оброчище, недалеч от гъстата лонгозна гора "Балтата" и Черноморския бряг.
"С изключение на текетата на имамите Али и Хюсеин в Багдад друго такова теке няма никъде в Турция, нито в персийските земи" – пише прочутият османски пътешественик Евлия Челеби.
Той посетил това място през 1652 г. Тогава Евлията бил много болен, но след като преспал една нощ край гроба на светеца, начаса оздравял. Дали на стореното чудо или на искрената възхита дължим хвалебствията на този пътеписец по адрес на манастира край с. Оброчище, е трудно да се каже. В едно обаче той сгрешил. Не само в останалите краища на Османската империя, но и в самите български земи имало подобни текета. Такива например са гробниците на Осман баба в с. Богомил, Хасковско; на Демир баба в местността Сборяново, Исперихско и на Кадемли баба край с. Графитово, Новозагорско. Но Добруджа наистина не познава друго такова теке. И до днес то остава най-добрият образец на османската култова архитектура по нашите земи от началото на ХVІ столетие.
Аладжа манастир
Намира се на 2 км от морския курорт Златни пясъци и на 10 км северно от Варна.
Аладжа манастир възниква около 11-12в., когато там започва заселването на аскетите-монаси. Пещерите му обаче са обитавани още през ранно византийската епоха и от тогава датират първите археологически материали намерени там – монети и няколко керамични парчета. През годините на Втората българска държава под влияние на исихасткото движение скалната обител достигнала своя най-голям разцвет. Животът в манастира заглъхва в началото или в средата на османското владичество.
Крепостта Овеч край Провадия
Крепостта Овеч е каменна твърдина, която е разположена източно от град Провадия, на 53 км западно от град Варна и на 410 км източно от гр. София.
В историческите анали крепостта е известна с няколко имена. Най-старото от тях е византийско Проват. Българите я наричат Овеч, а турците Таш хисар (в превод от тур. – каменна крепост). Археологическите проучвания установяват, че укреплението се използва от ІІІ в. до първите десетилетия на VІІ в. и след това от Х–ХІ до края на ХVІІ в.
Крепостта е населявана последователно от траки, римляни, византийци, българи, турци. Свързват името й с управлението на цар Ивайло (1277 г. – 1280 г.), с похода на граф Амедей VІ Савойски (1366 г.) и похода на полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело (Варненчик) (1444 г.).
Крепостта има три входа. Източният подстъп е запазен в оригиналния си вариант с изсечени в скалата каменни стълби. Той е удобен за посетители със собствен превоз.
Аулът на хан Омуртаг
Една млко позната забележителност която се намира на около 1 час от Варна. Аулът на хан Омуртаг е прабългарски замък, построен е през 822 година по модел на първата българска столица - Плиска. Намира се близо до село Хан Крум, община Велики Преслав, област Шумен. Разположен е в местността "Хисар кале".
Целият комплекс около района на двореца, представлява поглед върху историята на готите. Открити са множество гробници на готи, в които са открити ценни находки. Някои от находките са били запазени от набезите на иманяри и представляват бижута, ковчеже с накити и позлатена аграфа. Аграфата е била традиционна част от облеклото на готите, с нейна помощ са защипвали дрехите си.
