Белоградчишки скали
Уникалният природен феномен Белоградчишки скали е скален комплекс с дължина около 30 км и ширина 6-7 км. Комплексът се простира от запад на изток от връх Ведерник (1124 м) около град Белоградчик до селата Боровица и Белотинци.
Белоградчишките скали са извайвани от природата в продължение на повече от 200 млн. години. Червеникавият им оттенък се дължи на съдържанието на железен окис.
Те са разнообразни по форма и големина скални творби, издигащи се на повече от 100 м височина.
Сред гънките на Белоградчишките скали древните римляни построили укрепление, което било използвано по-късно и от българи, и от османци – Белоградчишката крепост.
Днес крепостта е също толкова популярна сред туристите, колкото и скалите.
На 100 м от Белоградчишката крепост се намира Астрономическата обсерватория на Института по астрономия към Българската академия на науките. Обсерваторията има три телескопа, с които посетителите могат да наблюдават нощното небе.
Друга природна забележителност, намираща се на около 20 км от Белоградчик, е пещерата Магурата, една от най-големите и най-красиви пещери в България.
В района на Белоградчишките скали е забранено замърсяването и катеренето по скалите.
През 2007 г. Белоградчишките скали бяха номинирани в конкурса „Новите седем чудеса на света” и заеха една от челните позиции, макар и да не стигнаха до финала.
Регионът на Белоградчик се утвърждава като атрактивна дестинация за туризъм. Градът бе избран през 2008 г. за национален победител в конкурса по програма EDEN за отлична туристическа дестинация благодарение на богатото си тракийско наследство и впечатляващата природа.
