Занаяти в България

zanaiati v bulgaria
 
 
 
В миналото българите са били земеделски народ. Земята, която обработвали, ги дарявала със своите плодове и ги изхранвала. За да осъществяват обаче своите ежедневни дейности,те се нуждаели от
инструменти и инвентар,които не можели сами да направят. Така възникнали различните занаяти,отговарящи на нуждите и търсенията на хората.Повечето български занаяти са имали задачата да
улеснят работата на полето или домакинските задачи на жената. Но имало и такива, които съчетавали
прагматизма с естетиката и доставяли красота в трудното ежедневие.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
БАКЪРДЖИЙСТВО
 
 
Бакърджийството е металообработващ занаят, при който се правят изделия от кована мед. Нарича се още
медникарство. Занаятчиите бакърджии правят предимно домакински съдове –джезвета, подноси, чинии,
съдове за вода, сервизи, чаши,котли и др. Медта е един от най-топлопроводимите метали и е много удачен
за направата на съдове, които имат пряк контакт с огъня. Тъй като медта бързо оксидира, се налага медните съдове да се посребряват или калайдисват. Изделията се изчукват и оформят от мед на листове, а украсата им е предимно функционална– част от спояването на различните части на съда.На живо можете да наблюдавате майстор бакърджия в Етъра и Златоград.

 

ГРЪНЧАРСТВО

Грънчарството е един от най-древните занаяти по българските земи. Грънчарите правят различни съдове от глина, най-вече за домашна употреба – чаши, чинии, вази, стомни, гърнета, делви и др. С помощта на грънчарското колело се извайва формата, а украсата се добавя допълнително. Тя може да бъде рисувана, апликация или гравирана. Рисуваната украса се постига с помощта на боя, обикновено са се рисували шарките, характерни за съответния регион. Апликацията се прави от глина, която се поставя след оформянето на съда. Гравирането се постига с помощта отново на грънчарското колело, при което се получават различни форми – вълнообразни, спирали и т.н. Майстори грънчари работят в Етъра, Златоград, Стария Добрич и др.

 

ГАЙТАНДЖИЙСТВО

Гайтанджийството е занаят, при който се правят гайтани – плетени шнурове, с които се украсявали дрехите в миналото. Гайтаните били най-разноцветни и се правели от усукването на влакна бяла прежда. С гайтани се украсявали кантовете на дрехите и се правели различни форми в зависимост от региона на страната. Първоначално гайтаните се усуквали на ръка, но от първата половина на ХІХ в. в употреба влязъл металният чарк, задвижван от вода, което дало голям тласък на този занаят. След усукването гайтаните се „пърлели” и боядисвали в различни цветове с естествени багрила. За постигането на черен цвят се използвали листа от смрадлика. Гайтани по стара технология се правят в Етъра и Златоград.

 

ДЪРВОСТРУГАРСТВО

Дървостругарството е един от занаятите, които могат да се видят в Архитектурно- етнографския комплекс „Етъра”. Дървеният струг е задвижван от вода и с него са се правели дребни домашни дървени съдове и пособия – хаванчета, капаци, дъски за рязане, подноси и др

 

ДЪРВОРЕЗБА

Дърворезбата е един от занаятите, които придавали красота и естетика в живота на българина. Тя била три вида – овчарска, домашна и църковна. Овчарската дърворезба била най-проста – нейните изделия били предимно овчарски геги, свирки, кавали и други подобни с по-прости форми и украси. Домашната дърворезба била особено популярна през XIX в. Българите украсявали с нея домовете си и колкото по-сложна била украсата, толкова по-висок статус имал собственикът на дома. Едни от най-красивите образци на този вид дърворезба са двете резбовани слънца в Даскаловата къща в гр. Трявна. Църковната ажурена дърворезба била най-сложна. В много български църкви до днес се пазят изключително красиви дървени иконостаси.

 

ИКОНОПИС

Иконописта е занаят, който е тясно свързан с православнотo християнство. При изписването на образите се спазва стриктно канонът. Българската иконопис е силно повлияна от византийското изкуство. През епохата на Възраждането (XVIII-XIX в.) българската иконопис преживява голям разцвет. В епохата на петвековното османско владичество иконописта е била част от механизма на българите да съхранят своето българско самосъзнание. Много често като икони са се рисували образите на български царе с цел да не се забравят и да поддържат духа на българите жив. До Възраждането най-често иконописците били духовни лица, но след това тази тенденция се обърнала. Едни от най-известните български иконописци са Захари Зограф (1810 – 1853 г.) и неговият племенник Станислав Доспевски (1823 – 1878 г.) – и двамата представители на Самоковската художествена школа.

 

КОЖУХАРСТВО

Кожухарският занаят е свързан с обработката на кожи и шиенето на дрехи от кожи – кожуси, шапки, пантофи, подплати за връхни дрехи и др. В миналото подобен род дрехи били доста скъпи и се носели предимно от по-заможните българи. Обработката на кожите отнемала доста време и изисквала много манипулации, докато станат годни за разкрояване и шиене. В кожухарската работилница в АЕК „Етъра” можете да се запознаете с всички процеси и да научите интересни факти за този занаят.

 

КОЛАРО-ЖЕЛЕЗАРСТВО

Коларо-железарският занаят е свързан с производството на различни видове превозни средства, теглени от животни – коли, каруци, талиги. За да се направи превозно средство, което да е здраво и да вози добре, се изисквали много умения – и дърводелски, и ковашки, и дърворезбарски. Украсата на колата или каруцата пък изисквала майсторът да владее цветовете и да рисува добре. Днес с този занаят можете да се запознаете в АЕК „Етъра”, а в гр. Враца има цяла музейна експозиция, посветена на файтона и на големия врачански майстор на такива превозни стредства Мито Орозов.

 

КУЮМДЖИЙСТВО

Куюмджийството е занаят, при който се изготвят различни украшения, предимно женски накити. В България през ХІХ в. на особена почит било среброто. Инструментариумът на куюмджиите включвал много и разнообразни инструменти. За този занаят било характерно отливането по шаблон и източването на метална нишка. Най-често са се правели пафти (сложно орнаментирани украшения за женски колан), гривни, пръстени и други накити.

 

НОЖАРСТВО

Ножарството е вид ковашки занаят за производство на хладни оръжия, домакински ножици и ножове, малки сгъваеми ножчета, бръсначи и др. Всеки българин е имал собствен нож, който винаги носел със себе си – за да си помага в работата, за самозащита в тежки времена и т.н. Ножовете се правят по специална технология. Така например според правилата на Габровския ножарски еснаф габровските майстори били задължени във всеки произведен нож да влагат и стомана, освен желязо. Така техните изделия били едновременно и здрави, и еластични.

Абонирай се сега за нашия бюлетин!





Вижте нашите топ оферти

Разгледай всички оферти